Пътешествието на Хенри Кевъндиш е дълго

парламентарната му кариера започва 1572г.  и до 1597г. е избиран 6 пъти. През 1589г. започва

пътуване до Цариград. Воден от любопитство, любов към приключенията. Придружаван от спътници, които са имали дипломатически и търговски задачи. Описанието на пътешествието е правено от нарочно взет в екипа писар. Затова е много обемисто, истинско съкровище за всеки, който иска да се докосне до истински събития и действия на онази далечна епоха.

Хенри КЕВЪНДИШ Е ПРИДРУЖЕН ОТ ТРИМА СЛУГИ И ЕДИН ПРИЯТЕЛ- Ричард Мелъри от Лондон. Натоварен да предаде депеша на тогавашния английски резидент в  Цариград- Едуард Бартън. Пътешествието им трае от март до септември 1589 година.

Вече сме в Катара ( територията на Сърбия) Тик селищата са жалки, а хората прости и бедни. Има повече магарета, отколкото хора.  В рагуза наехме еничари, човек от турската стража, за да ни отведе до Константинопол. За него и за коня му платихме 50 долара. Запасихме се за из път. Купихме котле, подправки, хляб, масло, пармски ориз и вино. Съдът в който носехме виното е  еленова кожа с козината навътре.

И така в понеделник на Свети дух( който винаги е в понеделник, само датите различни 51 ден след Великден) тръгнахме  от Рогуза  с нашия еничарин и трима търговци, които отиваха само до София. В неделя стигнахме до Далмация, където в една църква ни разрешиха да сготвим с продуктите, които носехме.  На другия ден продължихме по пътя. На2 милисрещнахме еничарин и спахия. Като разбраха, че сме християни започнаха гавра- взеха ни шапките. С нашия еничарин и голямо търпение се спасихме. На  27 ден минахме край Нови пазар (Сърбия) но нашият еничарин не ни даде да влезем в града- било свърталище на крадци и много грабежи и убийства са извършени над преминаващи чужденци.

За пренощуване намерихме до три воденици, движени от поточе,  в  малка къщурка. Преспахме на пода.  На другия ден в град Ниш срещнахме керван от 50 камили, натоварени със стока.  Два дни след това стигнахме в София. Успяхме да се настаним в обор и Да си сготвим храна. Добре, че си имаме продукти. Тук е голяма беднотия. Стопанинът на обора ни даде одеала и един дюшек. В София преспахме три нощи и си търсихме каруци. Разстоянието София Филипопол (Пловдив) е два дни. Но ние го пътувахме за три дни- с нас пътува и жената на един паша, която се обслужваше от войнук ( християнин, от обоза на турската армия) и с което получихме и разрешение за пътуване. София е грозен град, а хората му са с лош нрав. Плюяха ни, но сме благодарни, че не ни биеха.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Към 11 часа стигнахме във Филипопол. Намерихме подходящо място за каруците, дадохме храна на конете. Напълнихме си съд с хубава вода, имахме хубави череши. Извадихме нашия хляб и се настанихме  в предверието на малка църква. Свещеника ни изгони с груби думи- но не ни удари. Стояхме на улицата объркани и ни спаси нашият еничарин, като ни заведе в малка гостилница. Сервираха ни месо, гарнирано с чесън и лук и отлично вино. Пропуснахме  да пием за здравето на грубия свещеник.

Следващата сряда стигнахме в Адрианопол и се настанихме за спане в  ковачница.  Стаята  се оказа  външно помещение на общ обор,  в който имаше коне, волове, крави, магарета и всички минаваха през стаята – коридор, ковачница. Все пак не бяхме под открито  небе. В Града има изобилие от смет. Но, тук видяхме една църква с толкова чудна и прекрасна постройка, каквато  не бяхме виждали нито в Италия, нито в Германия и на друго място. До столицата  на великия султан остават пет дни…