Аз, Джон Нюбъри на 4.април 1582
тръгнах от Константинопол с търговеца Антоний от Хиос, В същият ден синът на великия господар ( султан Мурад III – 1574- 1595), е синът, бъдащият султан- Мехмед III (1595- 1603) напуска града с 4 000 конници.
Тръгнахме с една гемия натоварена с вино от Кандия( остров Крит) На седмия ден стигнахме до едно много хубаво пристанище наречено Созопол. Тук има големи складове със стоки и много вятърни мелници. Добре, че пристигнахме навреме, защото бурята разкъса главното платно и така се бе заплело в главната мачта, че дълго време не можеха да го свалят и заменят. Застигна ни снеговалеж, време, като за коледа, а не за април. Следващото пристанище, където пуснахме котва на 12 ден е Емона. Същата нощ отплавахме, за да минем край големия град Варна. Разположен в голям залив има забележително, добре уредено пристанище. Наша цел е река Дунав. Вървим на север. Продължаваме. На 14 ден минахме покрай крепостта Калиакра , а на 19 ден влязохме в едно от устията на река Дунав. На 24 ден стигнахме до град Dolcha ( Тулча ) Тук търговците платиха мито 2-3 крони. Тук младите момичета носят косите си сплетени на плитки украсени с всякакви сребърни пари и брошки. Ръкавите им са широки и къси, на ръцете имат по две сребърни гривни, а на кръста 5-6 ножове и всички са с боси крака. На 25 ден, когато пристигнахме от Константинопол дойде кораб, пътувал само 8 дни. В 1530 година султанът е покорил тази страна и част от Унгария, поради предателството на трансилванския княз( Янош Запоян )
м
нб
Гръм е поразил тази вишна расла половин век. А пътеписите, написани от англичани, посетили империята на султана са като светкавици, очертаващи отломки от минало, когато България е само географско понятие. Светкавиците траят кратко, но тук може да четете какво намериха търсачите на силни усещания Ето увода на пътеписите на Хенри Блаунт :
“ Хора с интелектуална природа нямат по силно желание от знанието, а няма знание, което да е толкова сигурно и подходящо, както това, за човешките дела. Този опит се натрупва най добре, чрез наблюдение на хора, чиито институции се различават от нашите“
Дърво без корен- пада и без вятър и гръм
Това дърво се е „откачило“ от корените си, на какво ли ми прилича?! Не се ли откъсваме и ние от корените си, като се опитваме да правим „култура“ на американски език?! А нямало американски, то и американската култура …