Първият пътепис: Плитки

Аз, Джон Нюбъри на 4.април 1582

тръгнах от Константинопол с търговеца Антоний от Хиос, В същият ден синът на великия господар ( султан Мурад III – 1574- 1595), е  синът,  бъдащият султан- Мехмед III (1595- 1603) напуска града с 4 000 конници.

 Тръгнахме с една гемия натоварена с вино от Кандия( остров Крит) На седмия ден стигнахме до едно  много хубаво пристанище наречено Созопол. Тук има големи складове със стоки и много вятърни мелници. Добре, че пристигнахме навреме, защото бурята разкъса главното платно и така се бе заплело в главната мачта, че дълго време не можеха да го свалят и заменят. Застигна ни снеговалеж, време, като за коледа, а не  за април. Следващото пристанище, където пуснахме котва на 12 ден е Емона. Същата нощ отплавахме, за да минем край големия град Варна. Разположен в голям залив има забележително, добре уредено пристанище. Наша цел е река Дунав. Вървим на север. Продължаваме. На 14 ден минахме покрай крепостта Калиакра , а на 19 ден влязохме в едно от устията на река Дунав. На 24 ден стигнахме до град Dolcha ( Тулча )  Тук търговците платиха мито 2-3 крони. Тук младите момичета носят косите си сплетени на плитки украсени с всякакви сребърни пари и брошки. Ръкавите им са широки и къси, на ръцете имат по две сребърни гривни, а на кръста 5-6 ножове и всички са с боси крака. На 25 ден, когато пристигнахме   от Константинопол дойде кораб, пътувал само 8 дни. В 1530 година султанът е покорил тази страна и част от Унгария, поради предателството на трансилванския княз(  Янош Запоян )          

м

нб